|
Отдън душата ми се откъсна птица и литна
към небето.
Устремяваше се все по-нагоре, ала колкото
по-нависоко се издигаше, толкова повече се уголемяваше.
Първо бе лястовица, после чучулига, сетне
орел, а накрая стана огромна като пролетен облак и изпълни
звездното небе.
Отдън душата ми към небето излетя птица.Тя
растеше, както летеше. И все пак не напусна душата ми.
О, моя вяра, мое необуздано познание, как
да полетя към твоите висини, и чрез теб да съзра по-висшата
човешка същност, изписана върху небето?
Как да превърна морето у мен в облак и да
се пренеса заедно с теб в неизбродимото пространство?
Как затвореният в храма би могъл да види
златните му кубета?
Как сърцевината на плода би могла да се
разрасне дотам, че да обвие самия плод?
О,вяра моя, аз съм окован във вериги, сред
клетка от сребро и абанос - и не мога да полетя с теб.
Ала откъм душата ми ти се устремяваш към
небето и се сдържаш в душата ми – и аз ще бъда радостен.
Отвъд самотата ми има друга самота и за
онзи, който я обитава, моето уединение е многолюдно тържище, а
тишината ми - смесица от звуци.
Твърде млад съм аз и твърде неспокоен, та
да потърся тази по-висша самота. Гласовете на тукашната долина
все кънтят в ушите ми, сенките и ми преграждат пътя – и не
мога да тръгна.
Оттатък хълмовете има вълшебна дъбрава и
за онзи, който я обитава, моят покой е вихър, а омаята ми –
заблуда.
Твърде млад съм и твърде необуздан, та да
подиря тази дъбрава. Вкус на кръв пропива устните ми, а лъкът
и стрелите на моите деди още са в ръката ми – и не мога да
тръгна.
Отвъд обременения ми Аз, живее друг,
по-свободен Аз. И за него мечтите ми са битка в сумрак, а
копнежите – тракащи кости.
Твърде млад съм и твърде омерзен, за да
бъда по-свободния си аз.
И как да стана по-свободния си Аз, без да
погубя обременения си Аз, или без всички хора да станат
свободни?
Как листата ми ще литнат по вятъра с
песен, без корените ми да изсъхнат сред тъмата?
Как орелът в мен, ще се устреми към
слънцето, без птичетата да напуснат гнездото, което съм
съградил за тях със собствената си човка?
Халил Дж.Джубран
|
