|
Хор (hr,
"висота", "небе"). В египетската митология божество, въплатено
в образа на сокол. Изобразява се като сокол, човек с глава на
сокол, крилато слънце. Символът му е слънчевият диск с
разпрострени криле.
В много области на Египет било разпространено предклонението
към божествата-соколи, с различни имена, но по правило
свързани с небето и слънцето. Първоначално Хор бил почитан
като хищният бог на лова, но в династическия периода период
станало постепенното сливане на различните му образи до два
основни и тясно свързани: Хор, синът на Изида (ег.
Хор-са-Исет) и Хор Бехдетски. Вторият, съпруг на Хатор и баща
на Хор-Сематауи, се явява основно бог на светлината, борещ се
със силите на мрака. Очите му са слънцето и луната. Синът на
Изида основно е мъстител за смъртта на баща си - Озирис. Но, и
двамата богове са покровители на царската власт - фараоните на
практика са "служители" на Хор, приемници на неговата власт
над Египет, а със своите крила богът е хранител главата на
фараона (подобно е изработена статуята на фараона Хефрен).
Името на Хор станало задължителна съставка в петчленната титла
на фараона.
Митът за Хор Бехдетски е стигнал до нас от надпис, изсечен на
стените на неговия храм в гр. Бехдет на делтата на Нил в Горен
Египет. Вероятно е възникнал там, когато е бил пренесен култът
към Хор. Хор Бехдетски съпровожда баща си - бога на слънцето
Ра - плуващ по Нил, и унищожава враговете му, превръщащи се в
крокодили и хипопотами. Той поразява и главният му противник и
предводител на враговете му - Сет, олицетворяващ всички
чудовища. На стенописа Хор е изобразен стоящ на носа на
лодката на Ра с харпун в ръка, с който убива крокодил. В този
мит Хор не толкова постъпва като син на Ра, колкото се слива в
един образ с него (Ра-Харахути, Хор-ахути, означава "Хор от
краищата на света" или "Хор отвъд хоризонтите"). Образът на
Хор Бехдетски се преплита с този на Хор, синът на Изида, също
участващ в схватки със Сет и различни чудовища. В мит, подобен
на този, образите на двамата буквално са сляти, като синът на
Изида се бори рамо до рамо с другия Хор с враговете на
слънцето, въплатени в Сет.
Може да се предполага, че в борбите на двамата Хор с
противниците им намират отражение войните за обединение на
Египет от 4-3 хил. г.пр.н.е. Победата на Юга се смята като
победа на Хор, а той - като владетел на страната. От там идва
и образа на Хор-Сематауи, обединителят на всички земи (Горен и
Долен Египет).
Съгласно мита за Хор, сина Изида, той бил заченат от мъртвия
Озирис, убит предателски от брат си Сет. Роден в делтата на
Нил, той бил отгледан и възпитан от майка си. Вече възмъжал,
на съда на боговете, в спор със Сет, Хор бил признат за
единствен наследник на Озирис. Но, отначало в схватките си със
Сет той търпи поражение и Сет вади едното му око, което се
оказва вълшебно. След дълга битка Хор успява да победи врага
си, и в знак на подчинение Сет полага окото му на челото на
Озирис. Хор дава окото си на мъртвия Озирис, който го гълта и
оживява. По-късно отстъпва трона на Египет на сина си, а сам
става господар на царството на мъртвите.
По-незначителни образи на Хор се явяват Хор-ахути, свързаният
с Ра бог на утринното слънци, а също и (от времето на XVIII
династия, 16-14 вв. пр.н.е.) бог на западния и източния
хоризонт. Хор-ем-ахет ("Хор в хоризонта") е божество, подобно
на Ра-Харахути; Хор-ур ("Хор старши") се споменава от Плутарх
като брат на Изида и Озирис (във връзка с това, че "ур" се
употребява и като "силен", "велик", то е възможно и значение
"Хор велики"); Хор-па-Ра, детето-слънце, родено от Рат-тауи;
Хор-пахерд и редица други. С Хор се отъждествява дори и Амон
(Амон-Ра-Харахути). Култът към Хор бил разпространен и в
Нубия, а Херодот го сравнява с Аполон.
|
