Всеки ден биваме заливани от информация от реклами, радио,
телевизия, компютри, книги, списания, филми и т.н. Всички тези
послания са насочени към идеята да се погледа на света само от
материална гледна точка. Но в днешно време все повече хора
започват да се запитват:
Кой съм аз?
Какъв е истинския смисъл на света около мен?
От древни времена хората са се обръщали към вечния диалог в
Бхагавад гита, между Шри Кришна и ученика му Арджуна и са
търсели отговори на най-големите си въпроси - за самите тях и
за вселената. Учението на Гита - брилянта на индийската
духовна мъдрост, надхвърля границите на пространството и
времето, за да отговори на основополагащите опити на хората да
разберат своята идентичност и своето съществуване.
Бхагавад гита като обединение от упанишадите понякога също се
нарича и Гито панишад. Въпреки че Бхагавад гита е широко
разпространена и се чете на много места, първоначално тя се
появява като малък епизод от Махабхарата.
За автор на Махабхарата се счита великият мъдрец Вйасадева.
Понятието Вйасадева или Ведавйаса не се отнася само до
определена известна личност от миналото, а до функцията му на
Божи посланик. Ведите ни казват, че той постоянно се завръща,
но се разкрива в различно превъплъщение. Божественият посланик
се нарича Вйасадева или Ведавйаса. Последният Вйасадева,
според историята на Ведите, се е появил в началото на Кали юга
преди 5000 години - възрастта, която имат караниците и
лицемерието. Неговата задача е била да напише живите слова
(словата предавани от надарен учител на надарен ученик).
Йога и знанието
Ведите казват, че един йоги трябва да осъзнае по-висшето аз.
Практиката на йога също ни разкрива различни аспекти от нашия
ежедневен живот, които сда много полезни. Задължение на всеки
йоги е да изучи Бхагавад Гита. Тази книга е една от йогите
книгите, купувани по целия свят. Тя представя задълбочен начин
за себеоткриване (Карма Йога, Дхиана Йога, Нишкама Йога,
Бхакти Йога и т.н.).
Бхагавад гита: вечното учение за себето и за вселената
Учението на Гита е определяло социално, етически, културно и
дори политически Индия в продължение на хиляди години. Това е
било не само през славните временна на културата на Ведите, но
и по-късно при чуждото влияние на гърци, мюсюлмани и
англичани. Болшинството индийци считат творбата за съвършена и
практически за духовен водач в живота.
Гита ни позволява да навлезем в метафизичната и
психологическата основа на културата на Ведите по традиционен
и съвременен начин.
Бхагавад гита е упражнила влияние и върху начина на мислене на
много философи, теолози, учени и автори на запад. Така
например Хенри Дейвид Тороу пише в своя вестник: "Всяка сутрин
аз къпя интелекта си в гигантската и миросъздаваща философия
на Бхагавад гита .... Пред нея нашата модерна цивилизация с
нейната литература изглежда оплакваческа и тривиална."
B Бхагавад гита съдържа 700 санскритски стиха и е част от
стоте хиляди стиха на индийския епос Махабхарата. Може да се
каже, че тя е едно от най-важните литературни произведения на
човечеството, върху което през годините са написани повече
коментари, отколкото върху всеки един друг текст. Бхагавад
гита като класика, с надхвърляща времето мъдрост, е
най-важното литературно произведение на най-старата култура -
тази на Ведите.
Бхагавад произлиза от Бхагаван, което означава притежателят
(ван) на цялото изобилие (бхага). Гита означава песен и
преводът на Бхагавад гита звучи така: Песента на този, който
притежава цялото изобилие.
Целесъобразността на древните мъдрости може и трябва винаги да
се проверява с оглед на обстоятелствата около действителна
ситуация от живота. Традиционните ведически съвети често пъти
се оказват изключително полезни в съвременния свят и не трябва
да бъдат променяни.
Сатсварупа даса Госвами пише в книгата си: "Очерци за
Ведическата литература":
Ведическите писания се считат за вечни, но тъй като
материалния космос се движи непрекъснато, учението на Ведите
трябва да бъде потвърждавано отново и отново. Дори материалния
космос, който също се счита за вечен, преминава през различни
фази на сътворяване, съществуване и разрушение."
TНамираме следния текст на известния Бхакти мъдрец Бхактивинод
Тхакур (1838-1914), от неговата Бхагавата (1869) за пътеводен
и основополагащ:
"Два принципа характеризират Бхагаватам - това са свободата и
напредъка на духа във вечността. "
Шримад Бхагаватам, друго древно писание, ни учи, че ние можем
да получим истината по същия начин, по който Вйаса я е
получил; ние просто трябва истински да я потърсим.
Истината е вечна и неизчерпаема. Душата получава едно
прозрение, когато се стреми към него.
Шастрите (свещените книги) отдавна не съдържат всичко, което
те са получили от всемирния баща. Няма книга без грешки.
Божието слово е абсолютната истина, но тя рядко се получава в
естествената си чистота и се съхранява по такъв начин. В 14
глава от 11 книга на Бхагаватам нас ни учат да вярваме, че
разкритата истина е абсолютна. Но с течение на времето тя се
оцветява от този, който я приема. През годините с постоянното
предаване тя се превръща в измама.
Поради това постоянно са необходими нови откровения, за да се
запази истината в първоначалната й чистота. Ние трябва да
подхождаме много внимателно, когато изследваме древните
автори, независимо от това за колко мъдри се считат те.
Тук ние имаме пълната свобода да отхвърлим лъжливата
представа, неприемлива за душевния ни мир. Вйаса не е бил
доволен от това, което той е събрал във Ведите, което е
преработил в Пураните и издал след това в Махабхарата.
Съзнанието му не е одобрявало положените усилия. Вътрешният му
глас му е говорил: "Не, Вйаса, Ти не можеш да се задоволиш с
непълната истина, която ти е била предадена от мъдреците на
отдавна отминали времена. Ти сам трябва да отвориш вратата на
тази необятна съкровищница на истината, от която старите
мъдреци добиват своето богатство. Върви, върви, докато стигнеш
до извора на истината, там, където нито един поклонник не е
преживял и най-малкото разочарование."
Така и постъпил Вйаса и почувствал това, което си пожелал. От
всички нас се изисква да постъпим като него. Защото в
свободата трябва да открием най-ценният Божи подарък. Не
трябва да се оставим просто да бъдем водени от тези, които са
живели и мислели преди нашето време. Трябва да мислим
самостоятелно и да се опитаме да открием други истини които
все още са скрити.
В Бхагаватам биваме съветвани да се придържаме към Духа на
Шастрите, а не просто към думите. Това е причината Бхагаватам
да е религия на истината, на чистата истина и на абсолютната
любов.
|