|
За тебе дрехите си аз съблякох
И сега съм гола пред света…
Свлякох кожата си
За да можеш да ме видиш
С очите на твоята душа…
Но сега ми е студено
А духът ми зъзне без дом
Мята се по улиците призрачни
Но е тих и не издава дори и стон
Стъпките ми тъй ефирни
Няма как да чуеш заглушен
От викове и мълви празни
И мойто скитане става безпределно
Какво душата е без тяло ?
Просто същност обедняла ?
Или искрица излетяла от клетката,
В която няма свобода ?
Така безплътна до тебe ще стоя
не изречеш ли онова “Ела”
без тяло ще вървя безсмъртна,
но недокосната от твоята ръка…
|
