|
Ако има Бог - а аз знам, че
никъде няма никой. Щом не съм го открил вътре - а аз съм огледал
всяко кътче на своето съзнание - значи го няма никъде другаде. Не
може да го има. Не може да го има в никое съзнание, защото
природата на съзнанието е една и съща. Съзнанието е най-върховното
цвете на съществуванието, щом него го няма дори в това
най-върховно цвете, тогава къде може да е той? А отвъд съзнанието
няма нищо.
В мига, в който познаеш непознаваемото, мистериозното, невинното
съзнание, чисто от всякакви мисли, идеи писания, религии, ти не
знаеш нищо и знаеш всичко.
Не знаеш нищо, защото знаенето е изоставено, то е бреме. Ти си
необременен - то е било просто прах, събрал се по повърхността на
огледалото на твоето същество. Сега огледалото е чисто, толкова
чисто и толкова само, че не отразява нищо. То просто Е, без да
отразява нищо, защото няма нищо друго. Представи си огледало в
абсолютна самота. Какво ще бъде положението на огледалото? То все
така ще си е огледало, но няма да отразява нищо. Ето какво се
случва, когато се обърнеш към себе си.
Има съзнание, има осъзнатост, всъщност за пръв път то присъства в
своята тоталност. И няма нищо за мислене, нищо за отразяване, нищо
за познаване. В този смисъл си станал невинен. Но в друг смисъл -
защото сега не е останало нищо за знаене - ти знаеш всичко. Вкусът
на твоето собствено съзнание е вкусът на цялото съзнание, то не се
различава.
Свещениците ще изчезнат. Те трябва да изчезнат, те са напълно
ненужни. Те са те натъпкали със знание и заедно с него е дошла и
идеята за незнанието. Натъпкали са те с такива странни идеали, че
ако ги следваш, с теб е свършено; и ако не ги следваш, с теб е
свършено. Идеалите, които са ти втълпили, са неестествени.
Не се тревожи - няма рай, няма ад.
Всичко, което има значение, е твоето чисто съзнание.
Тогава, където и да си, ти си в рая.
|
