|
ТОГАВА ЕДНА ЖЕНА помоли:
- Кажи ни за Радостта и за Скръбта.
А той в отговор и рече:
- Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с
вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова
повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била
опалена в грънчарска пещ ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво,
дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и
ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб,
сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и
ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват:"Радостта е по-велика от скръбта" ,
а от други сте чували:"Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата
ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и
скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и
сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се
надигат или спадат.
|
