|
Tрябва
отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за
божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това
любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за
любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското,
трябва да се изясни лъжливото.
Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се
влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро
умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този,
когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече
препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е
невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако
любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.
Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се
стараете да го получите. Колкото повече са препятствията,
толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо.
Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви
отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това
напреже-ние наричате любов. Ето защо след свършване на меде-ния
месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за
любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на
егото, борба, конфликт.
Древните общества били много хитри. Те изнаме-рили начини за
продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си,
расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може
цял живот да остане с една жена.
Но днес на Запад бракът вече не може да същест-вува. Не защото
западният ум е по-сексуален. А защото не се натрупва страстно
увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е
необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В
съвършено свободното сексуално общество може да съществува
само секс.
Скуката е обратната страна на страстта. Ако обичате и не
можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но
ако завоювате любимия или любимата, скоро ви става скучно и
чувствате пресищане. Има много дуалности - страст-скука,
любов-ненавист, привличане-отвращение. Със страстта ние
изпитваме влечение, любов, а със скуката са свързани
ненавистта и отв-ращението.
Нито едно влечение не може да е любов, защото след него
задължително следва отвращението. Природ-та на нещата е
такава, че винаги идва противоположността. И ако не искате тя
да дойде, налага ви се да създавате препятствия; налага се да
създавате ежедневно напрежение, за да не премине страстта,.
Тогава страстта продължава. Именно по тази причина съществува
цяла-та древна система за създаване на препятствия за лю-бовта.
Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще
отмре, любовта също ще умре. Тя ще отмине на заден план. Ще
остане само сексът. Но сам по себе си сексът не може да
съществува, защото става твърде механичен. Ницше обявил, че
Бог е умрял. Но това, което действително ще умре в този век, е
сексът. Не казвам, че хората ще престанат да бъдат сексуални.
Те ще си останат такива, но ще изчезне прекаленият ак-цент
върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие -
като уриниране или хранене. Няма да има та-кова голямо
значение. Той е придобил такава важност заради препятствията,
които са натрупани около него.
Това, което наричате любов, не е любов. То е само отсрочване
на секса. Какво тогава е любовта? Любовта изобщо не е свързана
със секса. Тя може да включва секса, може и да не го включва,
но всъщност тя няма никакво отношение към него. Тя е съвсем
различно яв-ение.
За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е
свързана не със секса, а с дхяна, с медитацията. Колкото
по-мълчаливи ставате, толкова по-освободени ставате, толкова
повече ще чувствате удов-летвореност и толкова по-явно ще се
прояви новият израз на вашето битие. Вие ще започнете да
обичате. Но не някого. Възможно е и някого, но това вече е
друг въпрос. Вие започвате да обичате. Това състояние на любов
става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в
отвращение, защото не е влечение.
Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато
се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него
любов. Не вие давате лю-бовта си на другия, а вие очаквате той
да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка.
Вие обла-давате другия, за да получите от него нещо. Но
любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви
очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате
дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в
другите.
Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите.
Ненавистта ви също преминава върху другите. Кoгато обичате,
струва ви се, че любовта ви също се предава на другия, но на
вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече
ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна
неразделна част, нейно продължение.
Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиж-дате. Може да
не ви достига мъжество да признаете то-ва, но ще го
ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са
заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за
любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да
живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато
другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се
обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново
идва ненавистта.
Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълча-ливи, че няма
нито гняв, нито влечение, нито отвраще-ние. Тогава няма любов,
няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият
изчезва; вие сте насаме със себе си. И в това чувство на
уединение любовта идва при вас като благоухание.
Мерзост е да се изисква от другия любов. Зависимостта от
другия, изискването на нещо, винаги поражда страдание,
конфликти, окови. Човек трябва да си е самодостатъчен. Това,
което аз разбирам като медитация, е състояние, когато човек си
става само достатъчен. Вие се превръщате в кръг, уединение.
Мандалата е завършена.
Сега се опитвате да завършите мандалата с п-мощта на другите:
мъжът - с помощта на жената; жената - с помощта на мъжа. В
определени моменти линиите се пресичат, но още преди да са се
срещнали, започва раз-дялата. Само когато се превърнете в
съвършен кръг -цялостен и самодостатъчен - във вас ще разцъфти
любовта. Тогава обичате всичко, което се приближава до вас.
Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Самото ви битие,
самото ви присъствие е любов. През вас тече любов.
Ако попиташ човека, достигнал това състояние: "Обичаш ли ме?"
- ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже
"обичам те", защото това не е действие от негова страна, не е
деяние. И не може да каже "не те обичам", защото обича. По
същество той е любов. Такава любов идва само със свободата, за
която говорих. Свободата е това, което изпитвате вие; любовта
е това, как другите ви възприемат. Когато вътре се случва
медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е
вътрешно чувство, другите не могат да го усетят.
Понякога вашето поведение създава неудобства за околните,
защото не могат да разберат какво се е случи-ло с вас. До
известна степен вие създавате неудобства и затруднения за тях,
защото е невъзможно да бъдете предсказуеми. Сега за вас нищо
не може да се каже. Как ще постъпите в следващия момент? Какво
ще кажете? Това никой не знае. Всички околни изпитват известно
неудобство. Сега с вас не може да се отпуснат, от вас всичко
може да се очаква; вие не сте мъртви.
Те не чувстват вашата свобода, защото сами не са изпитвали
нищо подобно. Те даже не са търсили и не са се стремили към
това. Те са в такива окови, че дори не могат да си представят
какво е свобода. Те са живели в клетки и никога не са виждали
открито небе, тъй че дори да започнете да им разказвате за
откритото небе, чутото няма да стигне до тях. Но те ще
почувстват вашата любов, защото жадуват за любов. В оковите са
търсили любовта. Те са създали всички тези окови - връзки с
хората, връзки с вещите - само защото търсят любов.
Затова когато срещнат свободен човек, всички усещат любовта
му. Но ще усетите любовта му като със-традание, а не като
любов, защото в нея няма вълнение. Тя ще е много неопределена
- без огън, даже без топлота. Тя няма вълнение. Тя просто е, и
това е всичко. Вълнението идва и си отива, то не е постоянно,
и ако в любовта на Буда има вълнение, то после следва да се
смени с ненавист. Ето защо няма вълнение. Няма върхове, няма
долини. Просто има любов. А вие я усещате като ми-лосърдие,
като състрадание, като каруна. Отвън може да се почувства само
любов, но не и свобода. А и тя е само като състрадание. Това е
едно от най-трудните явления в човешката история. Свободата на
просветления създава неудобства, а любовта му се възприема
като състрадание, и затова обществото винаги се разделя в
отноше-нието си към тези хора.
Има хора, които възприемат само неудобствата, създавани от
Христос. Това са добре устроили се хора. На тях не им трябва
състрадание. Те смятат, че имат всичко - любов, здраве,
богатство, уважение. Появява се Христос и "имащите" въстават
срещу него, защото им създава неудобства. В същото време
нямащите го приемат, защото усещат състраданието му. А на тях
им е нужна любов. Никой не ги е обичал, а този човек ги обича.
Те няма да почувстват никакви неудобства от него, защото няма
какво да губят, няма от какво да се страхуват.
Това е откъс от една книга, който ми бе
изпратен от приятел. Знам само,че в тази книга жителите на
високоразвита цивилизация на друга планета ни дават своето
разбиране и обяснение за нещата от живота в тази Вселена. Не
знам за книгата, но в този откъс има много вярни неща ( според
мен).
|
