Полетът на сърцето си усещам
Пробуждам се и с очи невиждащи
Се вглеждам
Силата на огъня прегръщам
А понякога тъгата със любов обгръщам
И защо ли не?
По пътя ще продължавам да вървя....
Към силата ще протягам аз ръка
В самотата си ще творя,
И нека пламъкът на свещта да загася...
В безкрайни полета от усмивки
Нека да губя свойта душа
А гората нека ме целува
Чрез своята божествена красота...
Пламък и тъга през процеп тишина
Любов и пустота откриват ми света
А песента... ме отвлича от страха...
