Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.

Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.

Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. А това събитие навежда към по-ранното ниво на митологизиране на Орфей. Защото със сигурност се знае, че той е от тракийски произход и е играел важна роля в слабо познатата тракийска религия. Не случайно в античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи, а целият му живот преминава в земите на траките. Изглежда, че в тяхната митология той по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. В съвременната наука се смята, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори. Това е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В древността тя се е предавала изключително чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-първородител; на царя, осигуряващ плодородието; на царя-жрец и антроподемон; на съвършения и безсмъртен цар, бог на себе си и първожрец за своя народ

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.