|
***
Някой ми беше разказал една притча.
Когато Бог създал човека ,вдъхнал в живота му
безкрайна хармония .Красотата се простирала надлъж и нашир и
приятното блахоухание на блаженството обгръщало хората .Но се
появила змията .Тя казала на човека :Разгадай!.Тогава човекът
послушал съвета на змията – отсякъл вечното дърво на живота
,за да разбере каква е неговата същност.Тогава хармонията
рухнала ,а красотата никога вече не прегърнала грозотата – те
станали отделни ,тъй както морето от небето.
Такъв е човекът .Вечният изследовател ,който
търси ,а все още не знае какво .Загубил е вярата себе си и я
насочва към външни неща ,защото страхът и умът са се насадили
в сърцето му . Страхът се появява там ,където няма вяра.
Вярата е заместена от знанието – най-висшият
идеал на човека .И човека започва да трупа знанието ,а всяко
натрупване причинява задръстване ,защото за да се освободиш от
нещо трябва да го раздаваш от сърце.Знанието е една
безкрайност ,която човека се опитва да овладее ...все едно да
се опитваш да събереш безбрежния океан в мъничките си ръце ...
Човешкият опит се изрязява чрез ума и чрез
сърцето ,в това да изживееш и да осъзнаеш изживяното .Тези две
същности трябва да се слеят в едно ,за да образуват една
неразривна цялост .Теоритичното знание е просто една концепция
,без изживяване,защото не можеш да познаваш себе си като
творец ,ако не си творил ,не можеш да познаваш себе си добър
,ако не си изявил добротата си .Да бъдеш е най-великата
загадка на всемира ,която се осъществява чрез сливане на
знанието и изживяването .
Философия значи любов към мъдростта .А
мъдростта не се изразява в това да раздаваш знание ,то е да
раздаваш и любов .Знанието е винаги мъртво ,изтинало ,но
мъдростта винаги носи в себе си живота ,защото тя е
животът.Мъдростта е жива и с всеки ден се преражда ,а знанието
с всеки ден умира ...Смисълът на знанието е не в негото
трупане ,а в използването му за проводник между личността и
душата .
Мъдрецът постепенно е изчезнал от света. На
Запад няма да откриеш философи, ще откриеш само професори по
философия. Това е нещо абсурдно. Професорът по философия не е
философ; професорът по философия е преподавател - човек на
знанието, но не и мъдрец - не е като Сократ, не е като Буда.
Те не са професори. Не превръщат нищо в професия, не
преподават нищо на никого. Те просто присъстват - както
слънцето е тук, отваряш очите си и тъмнината се разсейва; като
цветето отстрани на пътя, оставаш с него за няколко мига и
неговият аромат те изпълва целия; като леещата се река, идваш
при нея жаден и жаждата ти е утолена. Те не са професори, те
са живи хора. По-живи са от всеки друг, и така те стават все
по-загадъчни.
Философията се е превърнала в една суха теория
,извън обсега на изживяването.Така се превръща в нещо
абстрактно и не може да се слее с опита на човека .Вярно е ,че
понякога философстването носи вътрешно удовлетворение ,защото
създава илюзията ,че си интелигентен човек.Тази илюзия
предизвиква бавно самоубийство.Самоубийство на душата .Нея не
я интересуват думите ,а по-скоро я отравят и тя се превръща в
затворник на теорията .Защото за да освободиш духа си ,е нужно
да освободиш ума си .
И ще попитате :”Защо умът да е
ограничение?”Всички ще ми се присмеят .Че как аз ще се
осмелявам да опетня идеала на цяло едно общество.Трудно е да
се разбере.Самото знание е красиво ,то въздига човека и му
дава светлина в очите .Но хората са се вкопчили в него .Светът
е основан на промяната – с всеки ден ние променяме нещо у себе
си ,а абсолютното знание ни отлъчва от тази промяна и ни
превръща в роботи ,затворени за Вселената .
Само на умът му е нужно да философства ,душата
иска да изживее !А проблемът на хората е шизофренията.Знанието
разчленява всичко ,а изживяването го поема цялото ,за да се
понесе на крилете му .
Достатъчно е да се насладиш на вълшебния залез
,ако започнеш да човъркаш какъв бил механизмът му ще потънеш в
една бездна ,неводеща до никъде ,а наслаждението ще избледнее
между красивите, но безжизнени думи.
|
