Прости ми че не вярвам във смъртта
Не вярвам в живота,не вярвам в любовта
Не вярвам във съдбата,не вярвам
Че земята се върти
Не вярвам,защото не съм го познала уви
Виждам че съществуванието
ми е вечен кръговрат
Умирам за да се родя пак и пак …
Като странник без посока аз вървя
Като слепец без път ,ранявам своята душа
Скитниците нямат гроб
Телата им са слети със земята
Защото са стъпвали с нозете по нея Цял живот
Скитниците нямат име,нямат дом,нямат нищо
А сърцата им докосват се до всичко
Скитниците са без време
Не познават тежестта на спомена
Не са оплетени в капана на мечтата
Те са истински,течащи като реката
Аз съм скитница без път
Но продължавам да вървя
Виждам красотата на живота
Усещам тишината на смъртта
Следвам полъхът на вечността
Затварям очи и усещам че летя
Уча се с дъх да улавям мига
Но дори не мога и да си представя
Какво в безкрайността ?
