НАРКОТИЦИТЕ? ИМА И ДРУГИ ПЪТИЩА КЪМ НЕБЕТО
Когато на
нас - възрастните е зрели хора ни причернее, прибягваме до
чашката алкохол. На принципа - “клин - клин избива” -
заменяме душевната се болка със също толкова неприятно
главоболие от ментето, което се е оказало по джоба ни. Тъй
като вече сме пораснали, не се притесняваме, че някой -
родител или учител - ще ни кори или наказва за дребното ни
прегрешение. И забравяме, по-скоро не забелязваме, че
децата ни - нашите деца, на които често четем нравоучения,
от които вечно изискваме, и които почти нямаме време да
изслушваме - тези наши деца мълчаливо ни наблюдават. Не ни
корят, не ни съдят, дори не ни се сърдят. Когато обаче ние
ужасени узнаем, че детето ни пуши “трева”, взема
халюценогени или не дай се боже - нещо по-силно, то
реагираме (в 90 % от случаите) почти агресивно. Или поне с
дежурното “конско”. И не отчитаме един важен фактор -
нашите чашки алкохол и тяхната споделена цигара са
следствие, а не причина.
Посягането
към алкохола или наркотика преследва една е съща цел. Да
напуснеш това измерение - поне временно, да се отпуснеш
преди да са ти изгърмели бушоните, да забравиш. С помощта
на алкохола потъваш в безпаметен сън. С помощта на
“тревата” или хапчето - обратното - в полусъзнателно
състояние се озоваваш отвъд бариерата, която отделя
физическия от астралния свят. С други думи - в четвъртото
измерение. А то е толкова калейдоскопично, че всеки път се
озоваваш на различно “място” - т. е. няма вероятност да ти
доскучае или омръзне, макар че някои от виденията могат да
накарат косата ти да настръхне от ужас. Въпреки това след
време пожелаваш да опиташ отново. Прехвърлянето на
съзнанието в астралното тяло дава невероятното усещане за
свобода и липса на ограничения от страна на физическото -
точно това полублажено състояние, вкарало в капана милиони
жертви на наркотика. И така - до момента, в който
безпомощно осъзнаеш, че пътят, който уж водеше към рая,
плавно прави завой и започва да слиза надолу.
Какви
поражения оказват наркотиците на нервната система, а оттам
и на целия организъм е добре известно. Но това е само един
малък фрагмент от пъзела. А останалите? За тях искам да ви
разкажа, имайки предвид каква голяма част от децата ни са
застрашени от тази отрова, която приспива духа и унищожава
тялото.
Човешката
аура е защитният механизъм, който по един надежден начин
ни осигурява безопасно съществуване в безбрежния океан от
космическа енергия, в който сме потопени. Наркотиците и
други упойващи вещества понижават нейната степен на
вибрация, понякога до критични параметри. Постепенно в
енергийното ни поле се образуват пукнатини, през което
нахлуват деструктивни енергии. Всяка такава пукнатина е
“вратата на злото”, която ние сами открехваме. Общо казано
състоянието на транс, постигнато с помощта на наркотик
предизвиква прехвърляне на съзнанието в астралното тяло,
чрез което именно се озоваваме в другото измерение. Но в
такова състояние съществува съвсем реална опасност да не
можем да се завърнем във физическото си тяло, защото
някой друг вече се е възползвал от отсъствието ни.
Може и да успеем, но след време да открием, че си имаме
“съквартирант”. Това, което описвам, се нарича пълно или
частично обсебване и изобщо не е плод на фантазията ми.
Подобно нещастие става възможно поради това, че етерното
тяло, “зашеметено” от алкохола или наркотика, се оказва
неспособно да изпълнява охранителните си функции. Често
хората, станали жертва на подобно нахлуване, променят
видимо своя характер и начин на поведение - понякога почти
до неузнаваемост.
Друга
съвсем реална опасност е вече описаният биовампиризъм. Под
системното въздействие на наркотик човек постепенно
разрушава връзката се с Вселената, от където получава
енергия по един съвсем естествен начин. Това го принуждава
да търси по-достъпен за момента източник. “Донорът”
най-често се оказва член на същата компания, колектив или
семейство. В резултат на това, човекът, станал неволен
източник на енергия, започва да отслабва физически, става
сънлив, податлив на депресии, избухлив и нервен. Понякога
се появяват болки в областта на слънчевия сплит, подобни
на гастритните. Така той просто се озовава притиснат до
стената. Докато в един момент не се окаже принуден на
свой ред да черпи енергия от свой себеподобен. Легендите,
че ухапаният от вампир сам става такъв, отразяват по един
митологизиран начин точно такава ситуация.
Поднасям
ви тази информация, защото съм помагала на такива хора да
затворят канала, по който изчерпват енергията им, за да
укрепят аурата си. Резултатът от намесата ми е доста
показателен - човекът от другата страна на “канала”
реагира по доста специфичен начин на това прекъсване на
“захранващия кабел”. В повечето случаи започва да се държи
гневно и неоправдано грубо с доскорошната си жертва,
долавяйки интуитивно, че му е отнета възможността да
получава енергия от този източник. Случвало се е
невидимият грабител да се опита отново да проникне в
аурата на измъкналата се жертва. За мое облекчение -
безуспешно.
Най-трагичната, но съвсем реално съществуваща вероятност е Сребърната нишка, свързваща душата с
личността, безвъзвратно да се прекъсне. Често в резултат
на свръхдоза се получава точно това. Душата взима решение,
че физическото тяло е безвъзвратно увредено и е негодно за
обитаване или че живот, провеждан по този начин води до
задънена улица, поради което се оттегля. Трагична
развръзка, нали? А има толкова други пътища, които сме
могли да изберем.
На младите
хора, които прибягват към наркотика, защото им е “тъпо”,
защото не виждат перспектива пред себе си, защото повечето
от тях дори не са облечени и нахранени според
потребностите им, искам да кажа - не го правете, защото
това не решава проблема. На следващия ден той се е пак
там, а на всичко отгоре се чувствате по-зле е от
най-жестокия махмурлук. Да не говорим, че сте нервни,
пренапрегнати и раздразнителни, е понякога приличате на
ходещо буре с барут и запален фитил.
* * *
Противно
на ширещото се мнение, аз не смятам младите (на години)
хора за лекомислени и безнадеждни. Имам добрият шанс да
познавам юноши, чиято интелигентност, прозорливост и
мъдрост предизвикват искреното ми възхищение. Дори
беглият контакт с тях създава ясното усещане за общуване с
душа-ветеран, приютена от все още крехко детско тяло.
Характерно е, че и самите родители го осъзнават - по един
или друг начин. Необичайната за възрастта им мъдрост,
способността им за разбиране и развитата интуиция,
дълбокият и спокоен поглед ясно потвърждават това
впечатление. Такива деца са най-ярките и прекрасни
цветя на всеки народ и би следвало да ги ценим и пазим
като национално богатство. И да помним, че в дни на
сътресения и трудности, заради присъствието на дори една
такава светла душа, могат да бъдат пощадени и останалите,
които са в близост до нея. А ако трябва да се позовем
отново на Библията - "Ако намеря в град Содом петдесет
праведника, заради тях ще пожаля целия град и всичкото
това място" - /Битие 18 : 26/. Именно тези Ветерани
в млади тела скоро ще поемат развитието на планетата ни в
свои ръце. Тяхното съществуване ми дава оптимизма, куража
и вярата, че този свят на насилие и разрушение един ден ще
се обнови и просветли. Затова е нужно, вместо упреци и
несправедливи обвинения, да им се притечем на помощ,
използвайки натрупания си житейски опит.
* * *
Имам
основание да смятам, че наркотиците, наред с насилието,
злобата и сляпата омраза, са едно от оръжията на
тъмните сили. В подкрепа на това ми мнение се явява
безуспешната борба на всички нас срещу тяхното
производство и разпространение, както и мотивите на тези,
които извличат печалба от продажбата им - безогледна
алчност и стремеж към власт. А и човекът, станал роб на
наркотика, се явява лесна плячка, както за стремящи се да
го обсебят развъплътени, така и за реално съществуващи
“човеци”, съзнателно застанали на страната на мрака.
За сега
все още не зная до каква степен тази книга може да помогне
на жертви на наркотика да намерят своя безопасен път към
себе се. Знам със сигурност обаче, че съм изпълнена с
желание изложената накратко информация да бъде полезна на
вас - момичета и момчета от моя град, а и от страната - в
стремежа ви да намерите себе си - но тук, в това
измерение. Тогава вече бихте могли да надникнете и отвъд
завесата на пространството и времето, но по един безопасен
и градивен начин. Кой знае, след време може някой от вас
да ни донесе оттам нова и неоткрита досега истина, която
да е за всеобщо добро. Кой знае. . .
Из
“Сребърната Нишка”
автор - Ценка Стойчева - Цветелина
