Какво лошо има в това да се яде месо?

Първият въпрос, който много хора задават, когато за пръв път чуят за вегетарианството, е: „Какво лошо има в това да се яде месо?" Милиони хора се хранят с месо, защо и аз да не ям?

Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те не са от емоционално или сантиментал­но естество, а много убедителни и научно обосновани. Ако разгледате следващите аргументи внимателно и без пре­дубеждение, вие несъмнено ще пожелаете да се опитате да преминете към вегетариански начин на хранене още от сега.

НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с пло­дове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. За нещастие, навикът да се яде месо е просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, навик или липса на разбиране и знание.

Както и да е било, през пос­ледвалите времена обаче е имало и има много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чис­тата храна за здравето, ду­шевната чистота и духовното усъвършенстване и са били вегетарианци.

НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телес­ните функции и храносмилателната му система са напъл­но различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. Нека разгледаме по-подробно всяка една от тях и да видим къде е мястото на човека.

Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отде­лят тази група от всички други представители на живо­тинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зеб­ра, елен и други, прекарват времето си на слънце, съби­райки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвай­ки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощ­ни челюсти със заострени, удължени „кучешки" зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.

Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват главно с треви, билки и други растения, повечето от които са груби и обемни. Смилането на този вид храна започва в устата С ензима птиалин от слюнката. Този тип храна трябва да бъде добре сдъвкана и напълно размесена с птиалина от слюнката, за да може да бъде осъществена нейната преработка. По тази причина трево­пасните животни имат 24 специални кътни зъба и бавно, с движение страна в страна предъвкват храната, за разли­ка от месоядните, които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И още - тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмук­вайки водата в устата си, за разлика от лоченето с език, както правят месоядните животни. Тъй като тревопасни­те животни не се хранят с бързо разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото.

Съвременните научни изследвания показват пагубния ефект, който яденето на месо би могъл да има върху тре­вопасните животни. Д-р Уилям Колинс, учен изследова­тел от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни имат почти неограничена способност да се справят с на­ситените мастни киселини и холестерола. Ако обаче в дневното меню на заек в продължение на дълъг период от време се добавя около 200 г животинска мазнина, само след два месеца кръвоносните му съдове се оказват имп­регнирани плътно с мастни отлагания и се развива опас­ното заболяване атеросклероза. Човешката храносмила­телна система, подобно на тази при зайците, не е приго­дена за смилане на месо и хората придобиват много бо­лести с течение на времето, както по-късно ще видим.

Тази група животни включва антропоидните маймуни, непосредствените животински предшественици на чове­ка. В храната на тези маймуни преобладават плодовете и ядките. По кожата им има милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на храната имат също кътни зъби. Слюнката им е алкална и както при тревопасните животни съдържа ензима птиалин, подпомагащ предварителното смилане на храната в устната кухина. Червата им са изключително спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги от тялото им, като по този начин се осигурява бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.

Характеристиките, за които вече стана дума, при хора­та са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмила­телния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължи­ната на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграж­дане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зър­нени храни и зеленчуци.

Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, ко­ито ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в със­тояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв - е тогава наисти­на бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме глад­ни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус".

Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни праде­ди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е проме­нила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци пред­ставляват тяхната основна храна."

Много научни трудове показват, че физиологически, анатомически и инстинктивно човешките същества са перфек­тно пригодени към хранене с плодове, зеленчуци, ядки и зърнени храни. Това е обобщено в следната таблица.

Статията е взета от "Философия на вегетарианството"

Животните са мои приятели - аз не ям приятелите си