-
Силата се основава на вида знание,
което човек притежава.
Какъв смисъл има да знаем непотребни неща?Те няма да ни
подготвят за неизбежната ни среща с непознатото.
Нищо на този свят не е даром.Каквото
трябва да научим,
ние трябва да го научаваме по труден път.
Човек тръгва към знанието, както се тръгва на война-
нащрек,
със страх, с респект и с абсолютна увереност.Тръгне ли към
знанието или на война по някакъв друг начин,
е грешка и направи ли я, човек може изобщо да не доживее,
за да се разкайва за това.
Когато човек е изпълнил тези четири изисквания- да бъде
нащрек,да изпитва страх, респект и абсолютна увереност- не
може да направи грешки, за които да плаща; при такива
условия той не може да се заплита в действията си като
глупак. Ако такъв човек се провали или претърпи поражение,
той ще е загубил само една битка и няма мъчително да
съжалява за това.
-
Когато мислиш прекалено много за себе си, това ужасно
изтощава. В такова положение човек е глух и сляп за всичко
останало. Самото изтощение не му позволява да вижда чудесата
навсякъде около себе си.
-
Всеки път, когато човек се залавя да учи, той трябва да
работи до предела на възможностите си, а границите на това,
което ще научи, са определени от собствената му природа.
Затова няма никакъв смисъл да се говори за знанието. Страхът
от знанието е нещо естествено; всеки го е изпитвал и в това
отношение нищо не може да се направи. Но колкото и да ни
плаши знанието, още по-ужасно е да си представиш човек без
знание.
-
Да се ядосва човек от хората, значи да придава значение на
постъпките им. На всяка цена трябва да се освобождава от
такива чувства.Човешките постъпки не могат да бъдат толкова
важни, че да го отклонят от единствената съществена
алтернатива- нашата неотменна среща с безкрайността.
-
Всяко нещо е един от милиони пътища. Затова воинът трябва
винаги да помни, че пътят си е само път- ако изпита
чувството, че не бива да го следва, той не трябва да остава
на него в никакъв случай. Решението дали да следва даден път
или да го изостави не бива да се влияе от страх или
честолюбие. Воинът трябва да се вглежда във всеки път съвсем
съзнателно и с изострено внимание. Съществува един въпрос,
който воинът непременно трябва да си зададе: ”Има ли този
път сърце.”
-
Всички пътища са еднакви: те не водят до никъде. Но път
без сърце не доставя радост. От друга страна пътят със сърце
е лек- човек не се насилва да го хареса и пътешествието по
него доставя радост; докато човек го следва той е едно с
него.
-
Има един
цял свят от щастие, където няма разлика между нещата, защото
там няма кой да попита за разликата. Но това не е светът на
хората. Някои хора имат суетата да вярват, че живеят в два
свята, но това си е само тяхна суета. За нас има само един
свят. Ние сме хора и трябва да се задоволим да следваме
човешкия свят.
-
Човек
има четири естествени врагове: страхът, яснотата, силата
старостта. Страхът, яснотата и силата могат да бъдат
победени, но не и старостта. Нейното въздействие може да се
отложи, но никога не може да се победи.
-
Воинът
знае, че е само човек. Едничкото, за което съжалява , е, че
животът му е твърде кратък, за да може да досегне всички
неща, които би искал. Но за него това не е мъка, а
единствено съжаление.
-
Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав
и суетен. За да бъде воин, той трябва винаги да бъде лек и
гъвкав.
-
Когато
се виждат като енергийни полета, човешките същества
изглеждат като фибри светлина, подобни на бяла паяжина,
много тънки нишки, които обикалят от главата до краката.
Така в очите на виждащия човекът има вид на яйце от
циркулиращи фибри. А ръцете и краката му са като светеща
козина, щръкнала във всички посоки.
-
Най-резултатният начин на живот е да живееш като воин. Един
воин може да се тревожи и премисля, преди да вземе някое
решение, но веднъж вземе ли го, той го следва по своя начин-
без пововече тревоги и размишления; тепърва го чакат милион
други решения. Такъв е пътят на един воин.
-
Когато
нещата станат неясни, воинът се замисля за смъртта. Мисълта
за смъртта е единственото, което укрепва духа ни.
-
Смъртта
е навсякъде. Тя може да бъде фаровете на една кола на хълма
далеч зад теб. Може известно време да се виждат и после да
изчезнат в мрака като пометени, но само за да се появят
отново на друго било и пак да изчезнат.
-
Тези
светлини са на главата на смъртта. Смъртта си ги слага като
шапка и после се втурва в галоп след нас да ни догони, като
се приближава все повече и повече. Понякога тя изключва
светлините си. Но смъртта никога не спира.
-
Воинът
трябва първо да знае, че действията му са безсмислени,
въпреки това да продължи да действа така, сякаш не го знае.
Това е тъй наречената контролирана глупост на шаманите.
-
Очите на
човек могат да изпълняват две функции: едната е да виждат
енергията като протичане през цялата Вселена, а другата е
да” гледат нещата на този свят”. Нито едната от тези функции
не е по-добра от другата; обаче да приучиш очите само да
гледат е жалка и ненужна загуба.
-
Воинът
живее, като действа, а не като размишлява за действията си
или пък какво ще си мисли, когато приключи действието.
-
Воинът
избира път със сърце, който и да било път със сърце, и го
следва; тогава той е радостен и се смее. Той знае, понеже
вижда, че животът му ще изтече твърде скоро. Той вижда,че
нищо не е по-важно от което и да било друго.
-
Воинът
няма чест, няма достойнство, няма семейство, нито родина, а
само един живот, който трябва да изживее и при това
положение единствената му връзка с ближните е неговата
контролирана глупост.
-
След
като нищо не е по-важно от нещо друго, воинът избира което и
да било действие и го извършва така, сякаш то има значение
за него. Неговата контролирана глупост го кара да казва, че
това, което прави, има значение, и го кара да действа, като
че ли наистина е така, и все пак той знае, че няма значение;
затова когато извърши действието си, той се оттегля в покой
и вече не го интересува дали действията му са били добри или
лоши, полезни или не.
-
Воинът
може да избере да остане напълно невъзмутим и изобщо да не
действа, като се държи така, сякаш за него наистина е от
значение да остане невъзмутим; той и в това е искрен, защото
то също ще бъде негова контролирана глупост.
-
В живота
на воина няма празнота. Всичко е препълнено докрай. Всичко е
препълнено докрай и всичко е еднакво.
-
Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и
самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва
и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто
ей-така.
-
Воинът
поема отговорност за действията си и за най-незначителното
от тях. Обикновеният човек действа, изхождайки от своите
мисли, и никога не поема отговорността за това, което прави.
-
Обикновеният човек е или победител, или победен и в
зависимост от това той се превръща в преследвач или жертва.
Докато не започне да вижда, преобладават тези две положения.
Виждането обаче разсейва илюзията за победа, поражение или
страдание.
-
Воинът
знае,че чака и какво чака; а докато чака, той не иска нищо,
затова и най- малкото нещо, което получи, е повече от това,
което той може да вземе.Ако има нужда да яде, той намира
начин, понеже не е гладен; ако нещо нарани тялото му, той
намира начин да го възпре, защото не го боли. Когато човек е
гладен и го боли, това означава, че не е воин; и силите на
глада и болката му ще го унищожат.
-
Да се
отказваш от нещо в себе си е глезотия.Може би най-лошата
глезотия- тя ни кара да вярваме,че вършим нещо велико с това
отказване, но на практика ние само съсредоточаваме прекалено
вниманието над себе си.
-
Волята
не е мисъл, нито обект, нито желание. Воля е това, което
може да накара човек да успее, когато мислите му казват, че
е претърпял поважение. Тя действа въпреки самосъжалението.
Волята е която прави воина неуязвим. Именно волята превежда
шамана през една стена, през пространството и до
безкрайността.
-
Когато
човек поеме по пътя на воина, той постепенно осъзнава, че
обикновения живот е остнал завинаги зад гърба му.Средствата
от обикновения живот вече не са буфер за него; той трябва да
възприеме нов начин на живот, ако иска да оцелее.
-
Всяко
късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта
като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно,
затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се
превръща в сила.
-
Само
мисълта за смъртта прави воина достатъчно отстранен от
всичко, за да може да се отдаде изцяло на което и да е било
нещо.Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави
време да се вкопчи задълго в нищо, затова той опитва
възможно най- пълно всяко нещо, но без да се встрастява.
-
Ние сме
хора и нашата участ е да бъдем запокитвани в невъобразимо
нови светове. Воинът, който вижда енергията, знае, че нямат
край новите светове за погледа ни.
-
“Смъртта
е цветче; смъртта е озарен облак на хоризонта; смъртта съм
аз както ти говоря; смъртта си ти и твоят бележник; смъртта
е нищо. Нищо! Тя е тук и все пак изобщо я няма.”
-
Духът на
воина не е настроен за хленч и самосъжаление, нито е с
нагласа за победи или загуби. Духът на воина е настроен
единствено да се бори и за него всяка битка е последното му
сражение на земята. Затова изходът няма особено значение за
него. За последната си битка на земята воинът оставя духът
си свободен и ясен. И когато подхваща сражението си със
съзнанието, че волята му е безупречна, воинът се смее ли,
смее.
-
Ние неспирно разговаряме вътре в себе си за нашия свят.
Всъщност ние поддържаме своя свят с вътрешния си диалог. И в
моментите, когато спрем да си говорим за себе си и за нашия
свят, светът винаги си е такъв, какъвто трябва да бъде. Ние
го подновяваме, разпалваме и поддържаме с вътрешния си
диалог. Не само това, но и когато говорим със себе си, ние
избираме и своя път. Така ние правим един и същи избор
отново и отново, чак до деня на смъртта ни, защото повтаряме
един и същи вътрешен диалог отново и отново, до деня на
смъртта ни. Воинът съзнава това и се стреми да спре
вътрешния си диалог.
Карлос Кастанеда
